999simplythebest999

(St. Ephrem Syrian)

Слово за честния и животворящ Кръст и за Второто пришествие, а също за любовта и милостинята

След като всеки бъде изпитан пред ангелите и пред човеците и след като бъдат унищожени всяко началство и власт, и всички Божии врагове бъдат положени пред Божиите нозе, тогава, накрая, както е казал Господ, ще ги отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите ­ от лявата (Мат. 25:32-33). Всички, които са огорчавали Пастира, пасли са заедно с еретиците и са осквернили светата вяра, които са скачали, живели са в разкош, ликували са и като са си събрали горко, са се преселили от живота лишени от всяко добро дело и изпълнени с всеки грях ­ такива, като ги види Господ, веднага ще отвърне очите Си от тях.

Всеки празник и всяко деяние на нашия Господ Иисус Христос са спасение и похвала за нас, верните. Но похвала на похвалите е кръстът; празник на празниците е, когато Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас (1 Кор. 5:7), а по-добре да кажем, когато възкръсна от мъртвите Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Иоан. 1:29). Това е господарката и царицата на празниците.

Но и всички други празници са свeти и досточестни и различавайки се помежду си по слава, се осияват от блясъка на Божеството. И ревнителят за Божиите заповеди ги почита по достоен начин и ги празнува честно. А нечистите и осквернените от грехове и в празника не празнуват. Прекрасният и богоугоден празник е: покаяние със сълзи, въздържание от грехове, познание на Бога и копнеж по вечните блага. Когато празнуват така, и на небесата настава радост, и Църквата се весели и ликува, и свиква всички праведни, като казва: "Радвайте се с мене, защото тоя мой син мъртъв беше поради прегрешенията си, и оживя чрез покаяние." (Лук. 15:24) Прекрасен и богоугоден е празникът там, където съпразнува Христос, където се извършват Негови празненства и се честват божествените Писания. А Той празнува там, където празнуващите са съединени в името Му с любов, без всякаква вражда и без всякакво лицемерие. Той празнува там, където прислужват на бедните, където утешават сирачетата, където успокояват странниците. Христос празнува там, където Бог се чества с псалми и славословия и с песни духовни (Ефес. 5:19). Така празнуващите са съединени в името Му. Посред тях, според обещанието (Мат. 18:20), се намира Христос. И тъй като Владиката е посред тях, никой не им причинява вреда.

И тъй, да честваме Господните празници не пищно, а божествено, не по светски, а премирно. Да не окичваме с венци преддверията, да не поставяме ликове, да не украсяваме лицата си, да не разнежваме слуха със свирки и с гусли, да не се обличаме в копринени ризи и в блясък от злато. Да не празнуваме със срамни гощавки и пиянство (Рим. 13:13). Не разорявай Божиите дела заради яденето; не нарушавай Божието свещенослужение заради ненаситния стомах, трудейки се в кухнята. Но да предоставим това на тези, чиито бог са коремът и славата (Фил. 3:19 ­ слав.). А ние, всички вкупом, малки и големи, мъже и жени, и монахини, да честваме Господните празници както сме научени, по християнски и благочестиво, с псалми и славословия и с песни духовни. Да окачим с венци преддверията като християни, а не като елините, които ги окичват с лаврови клонки и с цветя и с други предмети, какъвто обичай има при елините и при иудеите. Сянката на закона премина и процъфтя истината, както чуваме от апостола, който казва: древното премина; ето, всичко стана ново (2 Кор. 5:17). Идолската измама е унищожена, смъртта е лишена от плячката си, пленниците на ада са изведени, царството на многобожието е разрушено, човекът е освободен, възцари се Бог, весели се творението, властва кръстът, комуто се покланят всички племена и народи, колена и родове, с който се хвалим, като казваме с блажения Павел: а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа (Гал. 6:14). Затова и на вратите си, и на челата си, и на очите си, и на устата си, и на гърдите си, и на всичките си членове да положим върху себе си този животворящ кръст; да се въоръжим с това непобедимо оръжие на християните, с този победител на смъртта, с тази надежда на верните, с тази светлина на кротките, с това оръжие, отварящо рая и събарящо ересите, с тази опора на православната вяра и спасителна похвала на Църквата. Християни, да не го оставяме нито за час, нито за миг, а да го носим навсякъде със себе си и без него да не започваме да вършим нищо; но спим ли, ставаме ли, работим ли, ядем ли, пием ли, пътуваме ли, плаваме ли по море, преминаваме ли реки ­ да украсяваме всичките си членове с животворящия кръст. И няма да се уплашим от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне (Пс. 90:5, 6). Брате, ако го носиш винаги със себе си на помощ, то зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище (Пс. 90:10). Защото противниковите сили, като го видят, треперят и се отдалечават. Кръстът разруши идолската измама. Той просвети цялата вселена. Разпръсна тъмнината и възвърна светлината. Като събра народите от запад и от север, от морето и от изток в една Църква, към една вяра и едно кръщение, той ги свърза с любов.

О, какви уста и какъв език ще възхвалят както трябва тази непреодолима стена на православните, това победоносно оръжие на великия Цар Христос! Кръстът е възкресение на мъртвите. Кръстът е упование на християните. Кръстът е тояжка за хромите. Кръстът е утешение за бедните. Кръстът е юзда за богатите, поваляне на горделивите. Кръстът е паметник на победата над демоните, ръководител на младите. Кръстът е тържище за търговците, надежда за отчаяните, кормило за плаващите. Кръстът е пристан за връхлетените от буря, стена за обкръжените от врагове. Кръстът е баща на сирачетата, съветник на правдивите. Кръстът е утешение на скърбящите, пазител на младенците, слава на мъжете, венец на старците. Кръстът е светлина за седящите в тъмнина. Кръстът е великолепието на царете, любомъдрие за варварите. Кръстът е свобода на робите, мъдрост на невежите. Кръстът е проповедта на пророците, спътник на апостолите, похвала на мъчениците. Кръстът е целомъдрие на девствениците, радост на иереите. Кръстът е основание на Църквата, опора на вселената. Кръстът е разоряване на идолските храмове, съблазън за иудеите. Кръстът е силата на немощните, лекар на недъгъвите. Кръстът е очистване на прокажените, възстановяване на силите на разслабените. Кръстът е хляб за гладуващите, извор за жадуващите. Кръстът е благонадеждност за монасите, покров за лишените от дрехи. Той е издигнат посред вселената, насаден е на Лобното място и веднага е произвел грозд на живота. С това свято оръжие Христос разкъса всепоглъщащата утроба на ада и загради многокознените уста на дявола. Като видя това, смъртта изпадна в трепет и ужас и освободи всички, които беше погълнала още от първосъздадения. Като се въоръжиха с него, блажените апостоли покориха цялата вражеска сила и като уловиха в мрежите си всички народи, ги събраха на поклонение на кръста. Като се облякоха в него като в броня, мъчениците и воините Христови потъпкаха всички замисли на мъчителите и проповядваха с дръзновение. Вземайки го и носейки го върху себе си, отреклите се заради Христа от всичко в света с велика радост се заселват в пустините и планините, в пещерите и земните пропасти. О, безмерна и несравнима благост на Божиите щедрости! Колко блага е дарувал Бог чрез кръста на човешкия род! Слава на Неговото човеколюбие и поклонение, и власт во веки! Амин.
Чухте, възлюбени и христолюбиви, каква е силата на кръста, колко са успешните му действия, колко блага произлизат от него. Този добър кормчия, като задоволи със себе си целия ни живот и като го омиротвори, ни подготвя и възпитава за бъдещия вечен живот. Защото същият този честен кръст пръв ще се яви отново и при Второто Христово пришествие като честен, животворящ, достоен за поклонение и свят скиптър на Царя Христос, по словото на Владиката, Който казва, че ще се яви на небето знамението на Сина Човечески (Мат. 24:30). И тъй, кръстът пръв ще се яви на небето с цялото ангелско войнство, озарявайки от край до край цялата земя по-силно от слънчевата светлина и въз вестявайки пришествието на Владиката Христос. И това е достатъчно за кръста.


За още по - подробна информация кликнете върху текста !

От Св. Ефрем Сирин

The Lenten Prayer of St Ephrem the Syrian


Of all lenten hymns and prayers, one short prayer can be termed the lenten prayer. Tradition ascribes it to one of the great teachers of spiritual life - St. Ephrem the Syrian. Here is its text:


O Lord and Master of my life!
Take from me the spirit of sloth, faint-heartedness, lust for power, and idle talk.

But give rather the spirit of chastity, humility, patience, and love to Thy servant.

Yea, O Lord and King!
Grant me to see my own errors
and not to judge my brother;
For Thou art blessed unto ages of ages.
Amen.
Господи и Владико живота моего,
Дух праздности, униния, любоначалия и празднословия не даждь ми.

Дух же целомудрия, смиренномудрия, терпения и любви даруй ми, рабу Твоему.

Ей, Господи, Царю!
Даруй ми зрети моя прегрешения
И не осуждати брата моего.
Яко благословен еси во веки веков.
Аминь.



This prayer is read twice at the end of each lenten service Monday through Friday (not on Saturdays and Sundays for, as we shall see later, the services of these days do not follow the lenten pattern). At the first reading, a prostration follows each petition. Then we all bow twelve times saying: "O God, cleanse me a sinner." The entire prayer is repeated with one final prostration at the end.

Why does this short and simple prayer occupy such an important position in the entire lenten worship? Because it enumerates in a unique way all the "negative" and "positive" elements of repentance and constitutes, so to speak, a "check list" for our individual lenten effort. This effort is aimed first at our liberation from some fundamental spiritual diseases which shape our life and make it virtually impossible for us even to start turning ourselves to God.

The basic disease is sloth. It is that strange laziness and passivity of our entire being which always pushes us "down" rather than "up" -- which constantly convinces us that no change is possible and therefore desirable. It is in fact a deeply rooted cynicism which to every spiritual challenge responds "what for?" and makes our life one tremendous spiritual waste. It is the root of all sin because it poisons the spiritual energy at its very source.

The result of sloth is faint-heartedness. It is the state of despondency which all spiritual Fathers considered the greatest danger for the soul. Despondency is the impossibility for man to see anything good or positive; it is the reduction of everything to negativism and pessimism. It is truly a demonic power in us because the Devil is fundamentally a liar. He lies to man about God and about the world; he fills life with darkness and negation. Despondency is the suicide of the soul because when man is possessed by it he is absolutely unable to see the light and to desire it.

Lust of power! Strange as it may seem, it is precisely sloth and despondency that fill our life with lust of power. By vitiating the entire attitude toward life and making it meaningless and empty, they force us to seek compensation in, a radically wrong attitude toward other persons. If my life is not oriented toward God, not aimed at eternal values, it will inevitably become selfish and selfcentered and this means that all other beings will become means of my own self-satisfaction. If God is not the Lord and Master of my life, then I become my own lord and master -- the absolute center of my own world, and I begin to evaluate everything in terms of my needs, my ideas, my desires, and my judgments. The lust of power is thus a fundamental depravity in my relationship to other beings, a search for their subordination to me. It is not necessarily expressed in the actual urge to command and to dominate "others." It may result as well in indifference, contempt, lack of interest, consideration, and respect. It is indeed sloth and despondency directed this time at others; it completes spiritual suicide with spiritual murder.

Finally, idle talk. Of all created beings, man alone has been endowed with the gift of speech. All Fathers see in it the very "seal" of the Divine Image in man because God Himself is revealed as Word (John, 1:1). But being the supreme gift, it is by the same token the supreme danger. Being the very expression of man, the means of his self-fulfillment, it is for this very reason the means of his fall and self-destruction, of betrayal and sin. The word saves and the word kills; the word inspires and the word poisons. The word is the means of Truth and it is the means of demonic Lie. Having an ultimate positive power, it has therefore a tremendous negative power. It truly creates positively or negatively. When deviated from its divine origin and purpose, the word becomes idle. It "enforces" sloth, despondency, and lust of power, and transforms life into hell. It becomes the very power of sin.

These four are thus the negative "objects" of repentance. They are the obstacles to be removed. But God alone can remove them. Hence, the first part of the lenten prayer; this cry from the bottom of human helplessness.



Then the prayer moves to the positive aims of repentance which also are four.

Chastity! If one does not reduce this term, as is so often and erroneously done, only to its sexual connotations, it is understood as the positive counterpart of sloth. The exact and full translation of the Greek sofrosini and the Russiantselomudryie ought to be whole-mindedness. Sloth is, first of all, dissipation, the brokenness of our vision and energy, the inability to see the whole. Its opposite then is precisely wholeness. If we usually mean by chastity the virtue opposed to sexual depravity, it is because the broken character of our existence is nowhere better manifested than in sexual lust -- the alienation of the body from the life and control of the spirit. Christ restores wholeness in us and He does so by restoring in us the true scale of values by leading us back to God.

The first and wonderful fruit of this wholeness or chastity is humility. We already spoke of it. It is above everything else the victory of truth in us, the elimination of all lies in which we usually live. Humility alone is capable of truth, of seeing and accepting things as they are and therefore of seeing God's majesty and goodness and love in everything. This is why we are told that God gives grace to the humble and resists the proud.

Chastity and humility are naturally followed by patience. The "natural" or "fallen" man is impatient, for being blind to himself he is quick to judge and to condemn others. Having but a broken, incomplete, and distorted knowledge of everything, he measures all things by his tastes and his ideas. Being indifferent to everyone except himself, he wants life to be successful right here and now. Patience, however, is truly a divine virtue. God is patient not because He is "indulgent," but because He sees the depth of all that exists, because the inner reality of things, which in our blindness we do not see, is open to Him. The closer we come to God, the more patient we grow and the more we reflect that infinite respect for all beings which is the proper quality of God.

Finally, the crown and fruit of all virtues, of all growth and effort, is love -- that love which, as we have already said, can be given by God alone-the gift which is the goal of all spiritual preparation and practice.

All this is summarized and brought together in the concluding petition of the lenten prayer in which we ask "to see my own errors and not to judge my brother." For ultimately there is but one danger: pride. Pride is the source of evil, and all evil is pride. Yet it is not enough for me to see my own errors, for even this apparent virtue can be turned into pride. Spiritual writings are full of warnings against the subtle forms of pseudo-piety which, in reality, under the cover of humility and self-accusation can lead to a truly demonic pride. But when we "see our own errors" and "do not judge our brothers," when, in other terms, chastity, humility, patience, and love are but one in us, then and only then the ultimate enemy--pride--will be destroyed in us.

After each petition of the prayer we make a prostration. Prostrations are not limited to the Prayer of St. Ephrem but constitute one of the distinctive characteristics of the entire lenten worship. Here, however, their meaning is disclosed best of all. In the long and difficult effort of spiritual recovery, the Church does not separate the soul from the body. The whole man has fallen away from God; the whole man is to be restored, the whole man is to return. The catastrophe of sin lies precisely in the victory of the flesh -- the animal, the irrational, the lust in us -- over the spiritual and the divine. But the body is glorious; the body is holy, so holy that God Himself "became flesh." Salvation and repentance then are not contempt for the body or neglect of it, but restoration of the body to its real function as the expression and the life of spirit, as the temple of the priceless human soul. Christian asceticism is a fight, not against but for the body. For this reason, the whole man - soul and body - repents. The body participates in the prayer of the soul just as the soul prays through and in the body. Prostrations, the "psycho-somatic" sign of repentance and humility, of adoration and obedience, are thus the lenten rite par excellence.

By Protopresbyter Alexander Schmemann
See also: "Great Lent: Journey to Pascha", 1969, © St Vladimir's Seminary Press



Промяната на човешкото съзнание вече не е лукс, който, така да се каже, е постижим само за малцина, а необходимост, за да не се самоунищожи човешкият род. Екхарт Толе

"Плохой гражданин земного отечества - не может стать хорошим гражданином отечества небесного" свят.Филарет Московский.